Какво трябва да знаем за Бъдни вечер?

Бъдни вечер или Малката Коледа е един от най-святите християнски семейни празниции се празнува на 24 ти декември. Целият ден минава в подготовка на вечерната трапеза, която задължително е постна, а ястията трябва да са 7-м (дните от седмицата), 9-т (месеците на бременността) или 12 (месеците в годината).

Кои ястия се слагат на Бъдни вечер и защо?

Още от древни времена, според българските народни традиции, всяко едно от ястията има своята символика. Например вареното жито със стафиди и орехи е пожелание за весел и богат живот през новата година. Зрелият боб се слага, за да е сито домочадието. Сармите и пълнените чушки са пожелание за добра зеленчукова реколта. Ошавът е в чест на овощните дръвчета.  Някои от храните пък имат за цел да прогонят злите духове, като лук, чесън, мед и орехи.

От миналото и до днес ястията, които присъстват на българската трапеза са: варен фасул, зелеви сърми, пълнени чушки с боб или ориз, жито, зелник, тиквеник, ошав , купа с плодове, както и обреден хляб с паричка. Обредния хляб не трябва да включва в състава си яйца или мляко, тъй като трапезата трябва да е изцяло постна. Обикновено, българската домакиня приготвя содена питка, която е богато украсена, а в нея посставя сребърна пара от 1н или 2ва лв.

Според народната традиция се слагат и три китки чемшир и 7 или 9 стръка бръшлян, превързани с червен конец, за да пазят дома и обитателите му от болести и уроки. Тендежерата, в която се вари ошавът, също се опасва с червен конец за здраве и против уроки.

Задължително на трапезата присъстват и ябълките — слагат се най-здравите и красиви на вид плодове.

Как празнуваме Бъдни вечер?

Още от рано свечеряване, цялото семейство се събира около трапезата, а най-възрастния мъж от семейството чете молитва и прикадява масата. След това разчупва обредния хляб, като първото парче, символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а след това на всеки член от семейството, като се започва от най-възрастния до най-малкия. Ако парата остане в някое от парчетата отредени за Богородица или Къщата, цялото семейство ще се радва на здраве и берекет през цялата година.

Бъдни вечер не минава без орехи. Според ритуала, след вечерята всеки счупва по три ореха и по вида им гадае какво ще му донесе новата година — ако са чисти, идващата година ще е успешна за него, ако са почернели, тя ще е изпълнена с трудности. Червивите пък са предзнаменование за болести и ядове.

Трапезата не се вдига до другия ден! Поверието гласи, че ако масата се раздигне преди зори, късметът ще избяга, а близките покойници, ще останат гладни.

През нощта се разнася песента на големите коледари, на ергените, също с пожелание за благоденствие, защото това е нощ на съзидание, на раждане на новото, младото слънце, тръгнало към лятото: „ Ой, Коледо, мой Коледо, родило се Боже чедо, с колко звезди по небето, толкоз здраве в тая къща”.

Чрез своите обредни песни коледарите даряват стопаните с благословията си, те пък ги даряват с „кравай”. Той е дар, чрез който домакините изразяват готовността си да ги приемат вече като мъже, които могат да гледат семейство и да .

Предсказания и вярвания

Според българските фолклорни вярвания, момите могат да узнаят за кого ще се омъжат. За целта обаче, те трябва да скрият залък от обредния хляб, без никой да ги види на трапезата. След това, момата трябва да постави залъка си под възглавницата на която ще спи. Поверието гласи, че енергията в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа е толкова силна, че момата ще сънува годеника си и ще узнае кой е той.

Друго поверие пък гласи, че листата на брашляна, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през цялата годината.

Празненството се върти около посрещането на коледарчетата (предимно на възраст от 6 до 12 г.) — предвестниците на раждането. Те ходят през деня, в навечерието на Бъдни вечер.