Може ли студеният въздух да предизвика астма?

За хората с астма зимата често носи по-чести оплаквания — задух, свиркане в гърдите, кашлица. Студеният въздух е сред най-честите провокатори на такива симптоми, особено при рязко излизане навън от топло помещение. Как точно се случва това и какво можем да направим, за да намалим риска от пристъп на астма от студ?

Защо студеният въздух дразни дихателните пътища

Дробовете ни са свикнали да дишат въздух, който е затоплен и овлажнен, докато преминава през носа. При студено и сухо време обаче този процес е затруднен — особено ако дишаме през устата, например при бързо ходене или физическо усилие навън.

Когато студен и сух въздух достигне директно до бронхите, той може да предизвика:

• рефлекторно стесняване на дихателните пътища (бронхоспазъм)
• повишено отделяне на слуз
• раздразнение на вече чувствителната лигавица при хора с астма

При здрави хора тези промени обикновено минават незабелязано. При астматици обаче дихателните пътища са хронично по-чувствителни и реагират по-силно на дразнители, включително на студ.

Кои ситуации повишават риска

Не всеки студен ден е еднакво рисков. Пристъп на астма от студ е по-вероятен при комбинация от фактори:

• рязка смяна от топло помещение към студен въздух навън
• вятър, който допълнително охлажда дихателните пътища
• физическо натоварване на студ — бързо ходене, бягане, разчистване на сняг
• едновременна вирусна инфекция или настинка
• комбинация със смог или мръсен въздух в градска среда

Именно затова много хора с астма забелязват, че сутрешното излизане в мразовит ден или тренировката навън при минусови температури предизвикват по-силна кашлица и затруднено дишане, отколкото обичайно.

Как да разпознаем влошаване на симптомите

Важно е да се прави разлика между обичайна реакция на студ и сигнал за влошаване на контрола над астмата. Признаци, на които да обърнете внимание:

• задухът се появява по-бързо и при по-леко усилие от преди
• нощната кашлица зачестява
• нуждата от бързодействащ инхалатор нараства спрямо обичайното
• усеща се стягане в гърдите дори в покой

При такива промени е разумно да се потърси консултация с лекар пулмолог или алерголог, за да се прецени дали лечението трябва да бъде коригирано за зимния период.

Практични съвети при излизане навън

Хората с астма не е нужно да избягват напълно студеното време, но могат да намалят риска от пристъп с няколко прости навика:

• покривайте носа и устата с шал или специална маска, за да се затопля вдишваният въздух
• дишайте през носа, доколкото е възможно, вместо през устата
• избягвайте рязкото излизане веднага след интензивно физическо усилие в топло помещение
• носете винаги бързодействащия инхалатор при себе си през зимните месеци
• ограничете интензивните тренировки навън при силен студ или вятър, като ги замените с упражнения на закрито
• следете прогнозата за качеството на въздуха, особено в дни с мъгла или смог

Добра практика е и постепенното адаптиране — например кратко постояване на прага преди пълно излизане навън, за да не се получи рязък температурен шок за дробовете.

Ролята на редовната терапия

Хората, които спазват редовно предписаната поддържаща терапия за астма, обикновено понасят студа значително по-леко. Лошият контрол на заболяването през останалата част от годината прави дихателните пътища по-уязвими и зимата. Затова есенно-зимният период е добър повод за преглед при специалист и евентуална корекция на лечението преди застудяванията да достигнат своя пик.

Тази статия е с информативна цел и не замества консултация със специалист.