Здравословна самоизолация

(Само)изолацията, като механизъм за самосъхранение влиза в конструктивен диалог със собствените ни твърдения за информирано съгласие, което прилежно демонстрираме. (Без)умният поток от мисли пулсира с ритъма на опустошаващи ни прозрения за живота, света и хората. (Раз)умни доводи констатират фактологичната достоверност на емоционалната статистика, която вдъхновено сме категоризирали в момент на просветление.

Приоритизираме мислите си, адаптираме поведението си, възпитаваме чувствата си, но не сме способни да култивираме (не)здравословния си скептицизъм. (Не)очакваните пориви на духа се завихрят в божествения танц на относително безвремие, което поглъща (не)оправданото ни съществуване. (Без)смислените ни оправдания загубиха стойност, стремежите ни изгубиха цел и посока, провокативните трансформации се оказаха в застой, но ние сме все така устремени към (без)крайното начало.

Оставаме оптимистично резервирани и творчески капсулирани в динамичната скала на статичното си ежедневие.